Когато пиша за чужди градове и държави, те всъщност престават да бъдат чужди, защото са оставили някакво красиво впечатление, каза в интервю поетът Боян Ангелов на представянето на своята поетична книга „3х23“. Събитието бе в рамките на Пролетния панаир на книгата.

По думите му хората имат преимущество пред растенията, които трябва да живеят през цялото време на едно и също място: „Ние имаме уникалния шанс да можем да гледаме част от този безмерно красив свят. Направих ретроспекция, че съм ходил на не малко места по света. Живял съм доста години в чужбина и всички тези стихотворения са се появявали през годините. Те не са написани по едно и също време. Показвал съм индивидуалния отпечатък на това, което не може да се прочете в каталозите. Така или иначе, ние живеем в един реален свят със своята измерност, пространство и времеви континуум, и не можем да се измъкнем от него“.

„Има много места по света, които могат да дадат наслада на човека. Както е казал и Кант, възвишеното е красота плюс страх от гибел. Но да стигнем само до красотата, когато пътуваме на хубави места по света. Това е едно обогатяване на човека. Разбрал съм едно, без да се показвам като голям глобалист – че хората се разделят само на това дали са добри или лоши. Нищо друго, никаква нация, никакъв цвят на кожата или религиозна принадлежност може да ги раздели. Има добри, има лоши хора. И най-важното е ние да правим така, че да убиваме злобата в лошите хора, а не да убиваме самите хора. Ако някой успее да постигне това, е най-голямото постижение. Тоест, това е един принцип, който идва още от манихейството – да се трансформира злото в добро“, каза поетът.

„Именно, когато човекът разширява кръгозора си, той, срещайки се с други хора, които имат друг манталитет, които са възпитавани в различна среда, с различен исторически контекст, може и много да научи. Чрез индивидуален човек или град, може да разбере историята на една държава и историята на едно общество“, допълва Боян Ангелов. Признава, че не е от  поетите, които сядат да пишат на коляно и всичко е готово: „Винаги е имало усилия. Понякога нещата тръгват, понякога не мога да напиша нищо. Има много места, които съм посетил, и знам, че заслужават. Те не са натоварени с отрицателен контекст, но смятам, че тези места, може би, не ми е достигнало емоцията да ги направя в стихове“.

„Книгата е предюбилейна и съдържа стихотворения, обединени в три раздела, всеки по 23 творби. Сборникът очертава многостранния поетичен облик на автора с теми от митологията, историята, философията и съвременността. Първият раздел, озаглавен „Ектения“, включва поетични диалози с исторически личности или препратки към митологични персонажи, събития, рефлексии в културната памет на човечеството. Заглавията насочват към историко-културен контекст – „Нике от Самотраки“, „Зенон Елейски“, „Панта рей“, „Градините на Арлесхайм“, или очертават духовната сила на значими личности от родната история – Павел Бобеков, Захарий Стоянов, Пенчо Славейков, Гео Милев, Никола Вапцаров, Ламар“, каза на представянето поетесата и критик Анжела Димчева.

Боян Ангелов се надява за своята 70-годишнина да издаде томче с избрани според него творби: „Но ще се допитам и до мои приятели, които ценя, защото едно е моето субективно мнение, а друго е, когато хората кажат нещо друго. Истината е някъде по средата. Разчитам на писатели, но и най-близките ми хора – съпругата ми, децата си, които са искрени“. 

„Поетическият говорител в тази книга диалогизира със себе си, търсейки онова социализиране чрез словото, което беше определено още от Ролан Барт като „затворена природа, обхващаща едновременно функцията и структурата на езика“. В „3 х 23. Разстояния“ няма да открием политизация. Йерархията на света е представена в естетико-етически план, тя е универсална спрямо толерантността между живата и неживата природа. Стиховете са афористичното обобщение на един пълноценен и премислен път, защото „отсъствието на любов е подобно липсата на въздух“, каза още Анжела Димчева.